Мюсюлманите са един за друг като братя и сестри. Аллах заповядва на всички нас в Корана да се държим здраво за въжето на Аллах и да не се разделяме. Те се радват заедно и страдат заедно. Мюсюлманинът е длъжен да защитава живота на друг мюсюлманин и да прави всичко възможно той да не бъде застрашен. Пророкът Мохамед (s) описва мюсюлманската общност като едно тяло. Той е казал: "Мюсюлманите са като едно тяло в своето състрадание и привързаност един към друг. Ако една част от него страда, цялото тяло реагира с треска и безсъние". Той (с.) също така е казал: "Уммата е като едно тяло: ако един член (мюсюлманин) страда, цялото тяло (всички мюсюлмани) страда от безсъние и треска (нещастие)". Ето защо всеки мюсюлманин е длъжен да изпитва болката на своите братя и сестри и да отстоява интересите на мюсюлманите, особено когато те са изгонени, окупирани или убити.

Национализмът е в противоречие с основната идея на исляма. В исляма расата на човека няма никакво значение, тъй като тя е дадена от Аллах и никой не може да влияе върху това къде е роден или какъв е цветът на кожата му. Всички хора са равни в очите на Аллах и разграничение се прави само в страх от Бога.

Днешните национални граници и държавни знамена са наложени на мюсюлманите от западни колониални държави като Англия и Франция. Те са имали за цел да фрагментират ислямската територия и да разделят мюсюлманите както географски, така и емоционално. Ислямът категорично отхвърля това разделение. Ние сме една общност с единно убеждение и едни и същи емоции.

В един хадис нашият любим Пророк (с.) изключва мюсюлманите от общността, ако си лягат сити, докато съседите им гладуват. Така той (с.) казва: "Който си ляга пълен, докато съседът му е гладен, не е от нас!"

Не е ли светът днес като едно село? Как можем да продължим да живеем нормално, докато знаем, че само на няколко часа полет мюсюлманите умират от глад и жажда със стотици хиляди? Там умират нашите деца. Нашите майки страдат там и нашите братя биват убивани там.

Мюсюлманите са длъжни да отстояват доброто и да се борят срещу лошото, независимо дали с ръце, сърце или език. Ние нямаме държави и лобита, които да отстояват интересите на мюсюлманите. Затова трябва да използваме добре методите, с които разполагаме. Ако не можем да се преборим с несправедливостта, трябва поне да я популяризираме и да я разпространяваме навсякъде.

Ние, мюсюлманите, не трябва да се подчиняваме на никой човек или орган, ако те ни призовават към грях. Няма значение дали заповедта идва от родителите, работодателя или държавата. Следователно неподчинението винаги се превръща в задължение за мюсюлманина, ако извършването на действието би довело до грях срещу неговия Създател.

Аллах казва в Корана, че спасяването на един живот е като спасяването на цялото човечество. Затова всеки мюсюлманин трябва да направи всичко възможно, за да помогне на братята и сестрите си в нужда, било то чрез протестни действия, чрез образование или чрез парите си. Всеки мюсюлманин трябва да използва възможностите си по най-добрия възможен начин.

Мюсюлманинът не трябва да извършва или подкрепя лоши действия. Той се превръща в съучастник, ако подкрепя или допуска грях. Той не може да бъде приятел с враговете на мюсюлманите, нито да толерира или подкрепя техните действия. Отделният мюсюлманин не трябва да извършва никакви действия, които водят до укрепване на враговете. Това може да бъде избегнато, например като не се купуват продукти от страни, които са враждебни към нас, мюсюлманите. На държавно ниво мюсюлманите нямат право да допускат западни военни бази в своите страни.

Сключването на съюзи с врагове, които активно се борят срещу нашите братя и сестри, е голям грях и затова е забранено. Аллах предупреждава мюсюлманите да не ги приемат за покровители и казва, че тези, които го правят, са сред неверниците.

Мюсюлманите не трябва да сключват мир с хора, които се бият с други мюсюлмани, защото това означава да предадат и изоставят своите братя и сестри.

Убийството на невинен човешки живот е един от най-големите грехове и е строго забранено в исляма. Аллах заплашва тези хора с вечен ад в отвъдното. Съответно голям грях е и да се помага на извършител да убива мюсюлмани, било то чрез предоставяне на права за прелитане, военни бази, логистична подкрепа и т.н.